27.12.2007 г., 15:33 ч.

Икар поисках... 

  Поезия » Друга
951 0 24

 

Търкулнах обичта по ламарина
и кълбовидни облаци запяха.
Измамен полъх с ехото отмина.
Кънтящи, канарите оглушаха.

Окръжности с гласа си очертавах
и кръгово се скитах по усои.
Пустинна вяра заемно вменявах
и се разбивах в скалните прибои.

Криле сънувах. Полетях с кондори.
(Сърцето ламаринено не страда)
Във мене свободата заговори.
Високо се издигах. За награда.

Не търсех хоризонти. И не виждах.
Летях над пропастта. И канарите.
Усойно като ехото прииждах
и с обичта дълбаех по скалите.

Загребвах въздух с восъчните длани
(Икар поисках, но не го опазих).
Сънувах полет и лекувах рани.
Събудих се без теб... И се намразих.

27.12.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??