9.03.2008 г., 20:44 ч.

Или самотата...  

  Поезия » Друга
1156 0 5
А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
А хората – и те такива,
и никой веч не вярва в добротата.

Навън денят е тъй студен,
а вътре в мен дъждът не спира.
И ветрове, и бури, и душата в плен,
не дават ми покой, не дават мира.

Дъждът във мен са не сълзите –
въпросите оставих в тишината.
Когато питаш се дали боли те -
усещаш ти и болката в душата.

А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
Когато, знай, усмихвам се насила,
тогава вярвам и във мен самата.






© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??