Всичко е илюзия

прикриваща неизвестната конфузия.

Безброй реалности съществуват

и всички (не)съзнателно (не)свързани господствуват.

Водородни атоми, квантова физика и теория на относителност

може да се окажат тотална недействителност.

Другото е моралния conscious realism

което се стреми да убие пристрастяващия materialism.

Духовното към чиста съвест ни подтиква

но поради стремеж към фалшив морал- омраза бликва.

Сблъскват се “реалността” и “духовността”,

предизвиквайки и у невинното виновността.

За всеки усещането за реалност е различно,

едни могат да го видят като идентично, (не)прилично

или да го “усещат” безразлично.

Това ли е толкова идилично

да се следва сляпо чужд шаблон благоприлично.

Доброто и злото съществуват в симбиоза

но защо само едното живее в апотеоза?

Едното без другото не може да се нарече,

и двете крайности човек не трябва отрече.

Точно баланс трябва да се постигне

и духовен мир в собствена реалност достигне.