25.07.2012 г., 17:33 ч.

Илюзия 

  Поезия » Друга
1706 0 20

 

 

Не те познах. А исках да остана.

Да се разлeя в твоите мълчания.

Но ти не съществуваш. И те няма.

Развихрих само бури от желания.

 

Не ме позна. Повярва на мечта.
Сърцето ти измисли ме от чувства.
И ти, до днес си сам, ужасно сам –
гласът ти още в сънища дочувам.

 

Не сме оттук. А всъщност двама –
изчезнахме в света ни прецъфтяващ.
Не ме запомняй като своя дама.
Макар, че съществувам. Днес ме няма!

 

 

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??