Отдавна намразих лъжците

и всички онези, които крещят насън,

защото в съня си разбират колко са тъжни,

как с маска в живота едни между други лавират,

едни други се лъжат и щастие не намират.

Когато рядко някои ги обикне от сърце, върху

него тъпкат болка и своите страхове, мачкат

с широко отворени очи и никога не разбират

колко ценно е, че обичани са били.

Онези малки мигове на нежност, които

са безплатни, а безкрайно ценни, от които

душата ти пърха и свети, за тях не са пари

и богатства, не са лъскави барове и ресторанти,

не са красиви многобройни жени,

място за тебе няма там, по-добре си отиди,

останеш ли там… знай, много боли.