9.07.2015 г., 11:02 ч.

Илюзорност 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
687 0 3
Кой ти е казал,
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича
с големите котки да тича.
Не стържи дъното на душата -
прекалено себе си е.
По необработеното платно
боите се разтичат.
Не я обиждай със съветите си -
нито ти си паякът, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Предложения
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...
  • Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...

Още произведения »