Има ли обич дори невъзможна,
която по-малко гризе те отвътре?
Има ли нежност когато сърцето,
във камък се удря... и всичко е утре?
Има ли ласки, които не чувстваш
и всичко е думи, които изгарят?
С погледи търсим, а слепи очите,
само за двама с любов се отварят.
Има ли болка по силна от тази,
когато не можеш ти устни да слееш?
Да влезеш във огъня - не да се пазиш,
Да париш от чувства - не в мъка да тлееш.
Има ли смисъл от всяко начало,
когато усещаш кога ще е края?
Когато си влюбен, а времето - спряло...
Има ли, питам ви? Още не зная!
© Кремена Стоева Всички права запазени