ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
26.03.2011 г., 16:37 ч.

Има ли награда? 

  Поезия » Философска
561 0 7

Препускането ме лиши от смисъл...

В такова темпо нищо няма цвят.

Събуждането идва като писък,

заспиването - като чакан бряг...

От утрото нахлува бързината -

на крак приемам обич и храна...

Не влизам никога във същината

на истинските, малките неща...

И всеки миг минава като вихър -

не го усещам в порива напред

към другите,

да мога да ги стигна,

за да говорят хубаво за мен...

Надбягвяме се!

Има ли награда,

която да си струва след това?

 

В зениците на стареца познавам

една бездънна, тиха празнота...

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не влизам никога във същината

    на истинските, малките неща...
    По същия начин се чувствам и аз всеки ден, но е хубаво да си го припомняме един на друг... много хубаво си го написала.

  • Недей препуска, просто тихо спри
    на пристана, във сънищата свои.
    Вълните гневни с нежност погали,
    да укротиш душевните порои.
  • Благодаря!
  • В зениците на стареца познавам
    една бездънна, тиха празнота...


    Много, много силно... и близко до мен..
    НЯМА!!!



  • Очарован съм!И форма и съдържание...Поздрав!
  • Харесах!
  • "В зениците на стареца познавам
    една бездънна, тиха празнота..."
    ...има ли...

Предложения
: ??:??