Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината -
на крак приемам обич и храна...
Не влизам никога във същината
на истинските, малките неща...
И всеки миг минава като вихър -
не го усещам в порива напред
към другите,
да мога да ги стигна, ...