Хей, ти!

Къде си? Кажи!

Нима в пустия мрак,

ще намериш някакъв знак?

Хората ти казват, падни,

ти мен чуй и стани.

Хората за дума се променят,

но за действия се разделят!

Нима това е краят,

нима така ще паднеш?

Изслушай ме, остави ги да играят,

най-важен ще е после краят.

Ела при мен, приятелю. Не се бой,

ще те нарека... победителю.

Ще се изправиш с него на двубой.

С този пуст живот превърнат в игра,

с нас жестоко той се подигра.

На нас донесе ни болка,

нанесена сякаш от побой,

че хората не разбират нашия интерес.

Какво ти пука? Нима това е стрес?

Падна ти, но ще се изправиш,

надежда има, каквото и да правиш!

Ще учиш и ще си играеш,

докато не сполучиш и не надиграеш,

този пуст свят, тази пуста мисъл,

че в живота... има смисъл!