„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“ Ефесяни 4:26
Когато горчилка ти гърлото стяга
И сълзите в очите напират.
Когато движенията стават и бързи и резки
И времето назад да върнеш искаш.
Когато се прокрадва мисъл за мъст
И зъбите стискаш.
Когато се двоумиш и мислиш,
Че няма да простиш.
Когато сърцето ти се втвърдява
И виждаш навъсени облаци черни.
Когато душата те стяга, тежи.
Когато мълчиш – а всъщност – крещиш!
Когато не знаеш какво да направиш!
Тогава? – спри!
И попитай Този, когото най-незаслужено биха,
Този, който без да бъде виновен,
Беше разпънат за наш'та вина…
Защото „ Той наистина понесе печалта ни
И със скърбите ни се натовари.
На Него дойде наказанието
Докарващо нашият мир
И с Неговите рани ние се изцелихме“ 󠅕.*
И Той ще помилва душата ти – болната,
И ще ти олекне.
И Той ще погали сърцето ти – свитото,
И то ще омекне.
Ще изчезне горчилката в гърлото,
ще изсъхнат сълзите в очите ти.
И няма да чувстваш гнева
на бунтовника вече,
Ни ропота на въстаника в тебе.
Спри! И прости! Има много по-важни неща.
По-важно е, че толкова хора
Очакват да чуят за Бога;
Че съседът до тебе не знае за Него.
Има толкова много, които самотни седят,
Има толкова мътни очи
и болни, за кратко в съзнание;
Има толкова жадни души! Не мълчи!
Просто – спри и прости! Има много по-важни неща.
Защото „Ако някой е в Христа,
Той е ново създание“ **
А В 2001 г.
..........................................................................................
* Исая 53:4,5
** 2 Коринтяни 5:17
© Anastasia Всички права запазени