Преди имаше начин
Да отворя прозореца
Без да чувам звуците
Идващи отвън
Без да виждам бабите
И внуците
Каращи колелета 
По улицата
Без да чувам птиците
Пеещи песните си
На асмата в двора
Без да виждам слънцето
И всеки лъч светлина
Който изпращаше 
До земята
Без да чувам 
сутрешния вятър
И начина по който
Листата навън
Потрепваха от него
Без да се заглеждам в балкана
И зеленото му одеяло 
Заоблените му върхове
И близостта му с небето
Преди имаше начин
Да отворя прозореца
И да не виждам друго
И да не мисля друго
И да не чувам друго 
Освен теб
Но днес отворих прозореца 
И видях 
Колко по-хубав е станал
Светът навън 
Когато има начин
Да не мисля за теб