МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
15.10.2019 г., 6:39 ч.

Има някъде зима 

  Поезия » Пейзажна
635 5 8

Тънко и зимно се смее звънче.

Слънцето димно виси на конче.

Лед по реката, следа от шейна.

Блясък и ромон. И миг тишина.    

Ала внезапно подухна ветрец.

Скъса се тънкият слънчев конец.

Ярката топка се гмурна в мъгла,

скри се, а сводът поаленя.

Горе надраска знак с птичи пера.

Точка постави на тази игра.

С грак се прозя, потъмня уморен.

Беше тук, няма го зимният ден.

 

 

13.10.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иване.
  • Хубав и благозвучен игрив стих! Поздравления!
  • Аз имам и паяче на конче, Марианка. Но някой май ме укори заобиколно, че Вселената в стихотворението мълчала. Няма угодия. Усмивка.
  • Радвам се да го чуя, Цвете. Благодаря.
  • Хареса ми тази игра, облечена в красива картина😊 Обичам лятото и обожавам зимата!
  • Знам, че зимата е недолюбвана от мнозина, но и тя си има своя чар. А аз пиша за всичко, без да мисля дали ще се хареса или не. На профилната ми снимка е точно това, което съм видяла и описала в предишното си стихотворение "Пълноумие". Тази гледка също е част от есента. А това стихотворение се роди от един звук, който чух навън, струва ми се че беше от велосипед, дори не излязох да погледна. Но написах зимно стихотворение. Благодаря, Райна.
  • Много приятно! Вчера и аз бях на зимна вълна, но е рано - циганското лято в ред ще постави нещата!
  • Благодаря за "Любими".
Предложения
: ??:??