Погледни, човече, насред  

 изоставените и пусти полета!

Там, където някога труд е кипял,

там, където пот се е ляла

на нашите мили деди.

Неуморни като пчели,

те за залъка, денем и нощем

се трудиха на полето.

А трудът им се отблагодари жестоко,

взе им душата, живота дори.

А сега всичко е пустош,

чак е призрачно страшно.

А там на полето, няма жива душа,

няма ги белите кърпи,

нито пък прегърбените баби.

Тихо е в земята на дедите ни,

само лекият повей на вятъра,

едвам се долавя.

Забравихме миналото, а 

то ни носи лек мирис на тъга...