Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде,
все не стига ни време, секундите режем на две,
печелим и губим с ненаситния глад за облаги,
преглъщаме трудно, ако някой се чувства добре.
Като хищни хиени с живота играем на жмичка
и забравяме малките радости, детския смях.
За едно не помисляме, времето бавно изтича,
от всичко накрая остава само пепел и прах. ...