Имало едно време...*

... О, тъй започват приказките значи,

но в краят им не винаги правдив

историите там полупрозрачни

предѝзвестено са със край щастлив...

Но моите истории са други,

а краят им направо е зловещ

и в тях не се дарява по заслуги –

и няма Ореол над всяка вещ!...

Сега аз искам всичко да разкажа,

как Глупостта при нас се озовá

неканена, но се смени „пейзажа”

на родното ми село от това...

* * * *

... В щастливи дни живяло бе селцето

във Времето наричано „преди”

и следвали там хората, което

им завещали техните деди...

В упорен труд и древни ритуали

за много поколения подред --

в столетията с радост преживяли

там следвайки Божественият ред...

... А имало и дни на изпитания,

връхлитали понякога беди,

но помнейки те древните послания

оставени от техните деди:

в нещастията твърди и сплотени

били единни в своята борба

и връщали щастливото си Време

сами редейки своята съдба...

... На три реки го миели водите

в полите на чутовния Балкан,

а нощем -- Благосвов и от звездите

зя всички със любов заспали там...

Понякога на мрака тишината

пронизвал плач на сънено дете,

но млъквало в прегръдката позната

на майчиното нежно деколтѐ...

Моми по жетва пеели в нивята

на жегата привели морен гръб,

а през нощта до късно в махалата

разхождали се със любовник скъп...

... И тъй си текло Времето щастливо

и с много труд, но и с любов билó --

и бил Животът с ясна перспектива...

... Но, Зло невиждано до днес дошло!...

... И първо Любовта от там избягала,

и вече не проплаквали деца,

а старците със ритъма си лягали

на своите „прескаачащи” сърца...

А след това училището вече

и без деца затворило врати...

(Разправя се, че нейде отдалече

училищен звънец до днес ехти!)

... И най-накрая хлопнала кепенци

и кръчмата --във този тъжен ред --

пред нея няколко пробити менци

и бъчви във „рекламен” силует...

Бездомни вихри вият по нощите

и тук--таме самотен дом дими --

разселени Предците по звездите

не вярват на очите си сами...

.... Сега защо е гробището тихо

черковната камбана не звъни

и лихи вихри дето диво виха –

къде ги днес из тия съсипни?...

* * * *

.... Пръста зловещо по ковчега тропа...

Три грохнали старици в транс дълбок

във скръбен час погребват днес и Попа...

... А той им бе последна връзка с Бог!!!...

********************************

*Посвещавам на моето родно село:

Плаково, Велико Търновска община