Някаква глуха празнота,
стягащо чувство в гърдите...
Беше тръгнало, но ето, идва -
надеждата да отмие.
Самота предателска личи,
глуха, няма и избрана...
И защо? За да боли...
влюбена в кървяща рана.
Бил си жив, когато те боляло,
усещал си че дишаш пак,
а колко фарс и суета се крие,
дори измислена е любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация