Имало е смях и болка.
Нямало - сълзù и радост,
грешки (е, какво пък толкова!)
в необмислената младост.
Имало е обич, ревност.
Нямало - ни грях, ни нежност.
Днес душата непотребна,
вехне в тъжна неизбежност.
И сърцето натежало
все по-малко се вълнува.
Имало ни, нямало ни
в тоз живот недосънуван.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация