Година като всяка - ти сервира
каквото и бездруго се печеше.
И само пустословиците дирят
теле под вол. Не си ни цар, ни пешка.
Година като всяка - ти не беше
зла мащеха на хорските болежи.
Не си и праг на всичките ми грешки,
ни краен срок на смелите копнежи...
Година като всяка - ще избягаш
през заден вход, с насмешка над парада.
Не те изпращам, нито се протягам
с надежда към година нова, млада...
А просто ще преследвам с труд и пот
мечтите си. И имам цял живот...
© Миглена Миткова Всички права запазени