Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
19.06.2019 г., 8:40 ч.

Имам джобче за лудост 

  Поезия » Друга
493 6 10

Нечовешки, човешка е кризата,
ти и аз вече ние не са,
но във лявото джобче на ризата,
още кътам две-три чудеса.

 

И в очите ти скритo виновното,
 като ритнато куче скимти.
Колко да е дословно дословното?
Мъртви думи, две ноти... И ти.

 

Мъдростта ми ли? Скъпо платената.
И на тебе от нея ще дам.
Имам джобче за лудост − свещената,
зрънце обич, живеещо там.

 

Ти − глупакът ме учиш, чрез грешките.
Храм от тъжни поуки съм аз.
Ала имам любов и Човешкото...
Малко чудо... До сетния час...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, за добрата дума, Ена!
  • Страхотно!!!
  • Така е! Благодаря!
  • Добре е да имаме джобче за лудост, че в този свят само тя може да ни крепи! Поздрави!
  • Благодаря ви, приятели! От сърце!
  • Май Конфуций беше /не съм сигурен/ - глупакът се учи от грешките си, умният от чуждите...
    Някой има джобче за лудост, други цял костюм с външни и вътрешни джобове.
  • Ти − глупакът ме учиш, чрез грешките.
    Храм от тъжни поуки съм аз.
    (heart)(heart)
  • Всеки има таково джобче за лудост Наде!
    Което съхранява и складира, човешките ни лудости, емоции и безумия!
    "Мъдростта ми ли? Скъпо платената.
    И на тебе от нея ще дам.
    Имам джобче за лудост − свещената,
    зрънце обич, живеещо там."

    Това казва всичко и няма нужда от анализи!
  • Блазе ти за джобчето! Всеки трябва да си пришие по едно, че чудесата са много малко и трябва да си ги кътаме...
  • Един да запази стойностното стига.
Предложения
: ??:??