Имам дом
Имам дом, за мен той е пристан,
И вещи имам, стари като мен.
Грижа се за моите дребни нужди,
на масата ми има често недописан стих.
Но няма вече никакво значение
какво ми даде и отне този живот.
Колко често, дори с умиление,
към мен беше непокорен и строг.
И като надежда, изпила всяка дума,
тръгва моят ден сутрин побелял,
за да ме посрещне с зората, ...