Изгубих се, докато тичах след теб,
пропуснах и малкото оставени знаци.
Къде съм тръгнала с този мой късмет?
Теб да гоня, а после да плача.
Колко лесно заместих моята увереност
в сляпа зависимост от безумни желания.
Аз, дето над всичко се смеех,
този трафик на чувства да спра не успях.
Преминават безумно - все едно съм кръстовище,
а регулировчик не друг е, а ти,
не послушах уроците и не спазих закона,
намерих емоции и жадувах мечти.
Изгасих светофарите, не примигват в червено
и мога да стигна до отсрещния край,
няма вече забрани, в мен свети зелено,
откривам сезона на душевния рай.
Ще си взема обратно всяка малка илюзия
имам още път неизвървян.
Без да тичам и без прелюдия,
някой ден ще се върна...
усмихната, знай.
© Ади Всички права запазени