Едва днес разбрах за най-важния въпрос,

запитах се какво  всъщност е любов?

Вярвах, че е таен и сакрален ребус,

мислех я за смисъл на живота ни суров.

Не знам защо, но бленувах принца мой,

без да знам дори с какви очи е той,

да дойде някога и някак си при мен,

а после на прегръдките му да остана в плен...

Мечтаех за изпепеляваща любов, 

на красив безлюден остров. 

Нощем звездите да леят над мене благослов,

а сутрин с целувка да усещам порив нов.

Но чак сега при мен дойде тайнството  любов,

днес погеднах в очите пъстри и разбрах,

докоснах силните  ръце и го почувствах,

положих глава на гърдите ти и чух нейния зов.

Няма фанфари и бели гълъби високо да летят,

нито драми епични със сълзи пропити да се леят.

Аз се влюбвам в тебе наново всеки ден,

и знам, че любов е просто да бъдеш до мен!!!