22.10.2009 г., 22:00 ч.
Импресия - 2
Импресия - 2
Дъждът рисува по паважа -
листът му е огромен, чист -
и иска нещо да ми каже
със тропота по своя лист.
Калинки със усмивки-точки
ми нарисува първо той.
Под кестените сухи плочки
ги приютяват. В миг порой
опитва се да ги прогони -
отлитат бързичко - за миг
и под разплаканите клони
отеква глухо "шляп", "цоп", "цвик".
Минават хора, невидели
калинките на моя дъжд -
долитнали и отлетели,
тъй както него... - изведнъж...
(из "Дъждовни импресии")
© Надежда Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много свежо!!!
Поздрав!!! -
Благодаря ви, момичета! Радвам се, че ви хареса!
-
Хубавото си е хубаво...Благодаря...
-
ще търся калинки под кестените
-
Ех, че е хубаво!
Поздравления, Наде! -
красиво
-
Чудно!
-
Много красива импресия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Защо ли свързваме, толкова често дъжда, с мрачно настроение, а не с животозареждащо пречистване и обновяване. Хората в забързаното си ежедневие, заети винаги с "по-важни" неща не забелязват чудесата. Сякаш си перефразила в стих мисълта на Айнщайн:
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли НЕ съществуват чудеса, а другият - сякаш всяко нещо Е чудо."
Чудесна поезия!Поздравления! и поща