Вятърът закачи червена връв

                          на опушения зимен стобор,

                          бялата стопи в съседския комин

                          и шумно загъргори

                                                               по керемидите.

                         Дядо Стоимен хлопна портата на

                                                                  запустелия дом,

                         сгълча в близката кория

                         разджафкалите се зли кучета

                         и отиде разсънен да срещне пролетта.

                        А тя позволи на разлудувалия се

                        горняк

                        да повдигне шарените поли,

                        запокити моминската си чест

                        и зачена недоносените рожби на

                                                                            на лятото...