- Откъде си?
- От Враца. Два дни не съм ял.
Како, дай ми пари - почти плаче.
Аз го гледам - момче е, до клекбара спрял,
и пристъпва, прилича на свраче.
- Две ще стигнал ли? С хляб?
Аз по принцип съм зла,
на просяци почти не поддавам.
Но в ръката държа моята дъщеря.
Две кебапчета с хляб му подавам.
© Павлина Гатева Всички права запазени
без думи!