25.10.2011 г., 16:16 ч.

In memoriam 

  Поезия » Друга
873 0 5

 

Беше странен.
Живееше в собствен свят,
изгубен в полите на времето.
Имаше малка мечта
и я топлеше в пламък на свещ.
Гореше с нея в нощи
с безмълвие бременни.
Сълзеше с восъка
в радост и мъка, 
страсти и грешност.
Вярваше в святост, 
обичаше глупаво, 
даваше всичко
за искрица любов и за нежност.
Искаше всички да знаят, 
че и той е обичан, 
че живее с надежда,
макар илюзорна, но бяла.
Тази нощ 
беше черна до болка от студ.
Уж празнично вън 
му намигаше с блясък снегът.
Тази нощ не пророни сълза,
той разбра, че е луд.

И умря...

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??