На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка
отприщиха се спомени, когато бях дете,
и бягахме със ризите измачкани,
под есенното, синьо-мораво небе.
И тичахме като косове в лозята,
събирахме зрънцата на всеки грозд.
А на дюлята, кацнал сред листата,
строго наблюдаваше ни лаком дрозд. ...