Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени
в построен в себелюбие свят.
Но кажи ми открито,
не напук упорито,
ти запита ли себе си сам,
нейде някъде скрито
обич-пламъче свито,
във душата си пазиш ли там?
Ако има го още,
то в последващи нощи
пак едно ли легло ще делим?
Да забравим за снощи,
аз бях зла, но и лош – ти,
но нали няма огън без дим!
Има смисъл в раздора,
и в скандала, и в спора,
щом след него отляво боли.
Ние просто сме хора
и напомня Пандора,
че се чувстваме още, нали!
© Петя Гечева Всички права запазени