Ще понапиша тези редове,
изплакани за детство тихо,
където мие пустош брегове
и пошлостта не дебне скрито.
Ще начертая къщата от моите мечти,
с дъга и облаче в небето,
с което в дъжд от радостни лъжи,
играе си в илюзии детето.
А после ще се просна в калта,
ръка подадена аз ще отблъсна,
животът проста е игра,
ще стана пак, за работа ще се обръсна. ...