Инфаркт

24.05.2017 г., 0:24 ч.

Поезия » Философска, Бели стихове

628 1 0

Железен камък падна

на гърдите ми,

а градушка в нозете

се разбива.

Дизайнерът човешки

взор отправя,

а светликът постепенно

чезне!

Оставам сам

в безизходната улица,

а крехката надежда

сублимация търпи.

Последен взор с вик

изпълнен аз отправям,

но Господ друг

канал подслушва!

А градушката, в дъжд

преминала, последните

следи отмила,

и камъкът пременил се в

ламарина!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.