Сякаш вечер тъгата сече

плодовете на своята дързост.

Като дъх я издишам далеч.

А освен нея в мен няма друго.

Страх ме е да се впусна напред

по пързалка от крехка надежда.

Но не тръгвам обратно - към теб -

ще боля, а съм сънено нежна.

Сякаш вечер Луната над мен

се заслушва какво ú говоря.

Сигурно е наясно. И днес

преоткривам с какво да се боря.

И търся... Какво да изтрия.

Тегля грубо черта и сама.

Сутрин е. С малко усилия

във вени инжектирам празнота.