Сякаш вечер тъгата сече
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред
по пързалка от крехка надежда.
Но не тръгвам обратно - към теб -
ще боля, а съм сънено нежна.
Сякаш вечер Луната над мен
се заслушва какво ú говоря.
Сигурно е наясно. И днес
преоткривам с какво да се боря. ...