670301 (Павлина Гатева)
1387 361
30.06.2015 г., 11:30 ч.

Интернетна поезия 

  Поезия » Друга
393 0 2

Когато влезем в нета,
се събличаме.
Костюмите остават 
пред вратата.
Клавишите направо 
с кости пишем.
А пред екрана
маски са лицата ни.
Душите ни -
по пепел и по жупел,
по мътно и по водорасли.
Дори не сме очаквали -
по струпеи
душите ни застават
незарастнали.

 

И копи-пейст, 
оказва се, са думите,
с които се гримираме 
в реалите.
Неподозирани, 
със скрити лудости,
внезапно лъсваме
и се предаваме!

 

Парадоксално ви се струва
сигурно?
Дори когато пишем с никове,  
дори когато 
само се преструваме,
дори редейки в унес нежни стихове,
не можем да се скрием
зад метафори -
метафорите блясват в нас
прожекторно.
И глупаво е да се оправдаваме
с поанти и измислени сюжети.

 

Най-истински,
най-грозни - като червеи,
които само в сън са пеперудени.


Но този сън оставяме 
след себе си.

Останалото 
е заблуда.

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??