Слънцето скри се зад плътна завеса
и се гърчат дървета под тежката преса
на въздишка дълбока, на яростен гръм.
Плаче небето. Страшно е вън.
Прегърни ме! Нека бъдем сами.
За контраст с времето мен запали,
с целувки, с жадни ръце.
Искай ме, с туптящо, с алчно сърце.
Да съм слаба. Нека те следвам.
С искрящи очи теб да изследвам.
Прегърни ме!
Да полетя! Умът ми да вземе ...