Интроспекция - дисекция
Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така
Както в осезаемото „тук и сега”.
Той е свят без измерения,
маскиран от абсурдни учения.
Казваш си „Аз съм такъв-и-такъв”
и като риба, хванала стръв,
нещо мощно те влачи и дърпа
и ти шепне „Недей се озърта!”
Но нали една посока ти стига,
щом те разплаква и разсмива?
Но смениш ли ти таз’ траектория,
отиваш в чужда територия
и в ума ти – пълна какафония
с нежни нотки на агония...
Казваш си „Кой луд гони я?
Искам си меката хармония!”
С глава наведена се връщаш
и познатото обгръщаш.
Отдъхваш си за момент
и забравяш този инцидент.
Това чувство познато –
в душата ти отново е лято.
Но нещо остава скрито,
някъде дълбоко и размито
и в мигове мимолетни
ти дава прозрения великолепни...
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей пише ти една антинормална
, но не съвсем. Може ли мисълта да надскочи познанието? Ти кажи! Объркването е пътя към изясняването и изясняването е пътя към объркването. Ама, а се спри де! Няма начин . Замести електрона с неутрон и пак помисли! Ще ми е интересно да прочета мнението ти, бъдещ физико и настоящ мислителю ! -
Като учащ се бъдещ физик, последния коментар ми обърка бая. Метафората с електрона особено - гравитацията има толкова незначителен ефект върху електроните, че практически се приема за нула, на тях им действа електромагнетичната сила и дори не се намират в орбити около ядрото на атома, това е опростение, реално са в квантова суперпозиция от всички вероятни позиции наведнъж. Така че, технически, един електрон може да бъде навсякъде във Вселената по всяко едно време, просто с отдалечаването от ядрото намаля вероятността да се намира там. Така казано, бих казал, че наистина сме свободни електрони в един смисъл - че имаме потенциала да сме на всички възможни бъдещи наши пътища, но силата на познатото ни дърпа към материалния център.
Благодаря за коментара, накара ме да се замисля! -
Материята не може да понесе нещо извън себе си, затова бързо те дръпва, ако се опиташ да излезеш от орбитата и. Това пази собственото и съществуване, следователно и твоето, независимо дали го съзнаваш. Човека е свободен електрон, привлечен от собствената си гравитация, но и гравитиращ около общата такава. Няма мърдане човече!
-
Би било добре да почете малко теория и много стихове на класици.
-
Здравейте... Искате мнение - затова споделям... Иска ми се малко повече искрено чувство и по-малко старание за формата... Излее ли се от душата и сърцето, в правилна форма ще е. Става въпрос за... По-малко говорене за „как са нещата по принцип“ и повече личните усещания на лирическия герой. Нали трябва да има емоция Това е най-важното. Играта с формата според мен трябва да дойде постепенно с времето, а не така нахлупено, оставяйки кухи места. Всеки ред трябва да е изпълнен със смисъл и чувство. В конкретния случай - малко ми беше трудно да хвана основната нишка. Малко по-силна емоция, малко по-концентриран смисъл, просто... винаги има накъде да се учи... Не са толкова важни римите, колкото изразяването - има разнообразни начини да се изразиш мелодично. По-кратка форма ще е добре според мен като за начало. Най-хубавото е да си пишем, защото обичаме Поздрав и успех!
-
Много интересно ми е какви впечатления създава това стихотворение и каква критика може да му бъде направена. Благодаря предварително за вниманието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
