15.01.2010 г., 11:48 ч.

Интровертно 

  Поезия » Друга
1100 0 16
Така ме е стегнало нещо за гушата...
Иде ми като вълчица да завия.
Луната - и тя си облещила мутрата.
Клюкарка стара, не мога да се скрия.
Вече колко години ме дебне, наднича,
а уж романтично беше свела глава...
Задавах ú въпроси дали ме обичаш,
но тя си мълчеше, не отвори уста.
Сега се е изцъклила, зяпа критично -
морален страж на моите желания.
Рови в сетивата почти диаболично,
бърка представи, подхвърля послания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??