В мига на всяко следващо откровение
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае
писък в страх размит блуждае
и някак увиснала мъгла ридае
тежък дъжд в пръстта копае.
Пусто е, сякаш никой и никога
не го е имало, а времето е мит.
Каква ирония, нима света е пуст
или легендата живот е бездиханна. ...