Крещят стените,
таванът се мръщи.
По струните драпа
паяк зловещо,
а мухата се гърчи злочеста.
Отекват в прозорците потни
въздишки зловонни,
а в ъгъла свлечен е той...
И чува се шепот,
*ималинякой*
завесите плачат.
Стича се тъмнината в сълзи
и мракът се смее,
а в ъгъла свит той мълчи.
Шепот на ехо
шепотно шушне
*ималинякой*
крясък бетонен
и плач на коприна,
смее се черна мъгла.
А в него тишина..
*ималинякой*
А тъмният ъгъл шумно преглъща.
ИМА ЛИ НЯКОЙ?
© M. I. Всички права запазени