rudin (Иван Христов)
858 1444
16.12.2009 г., 0:10 ч.

Искам 

  Поезия » Друга
476 0 4

 

 

 

 

Раздвоен от проблеми все нищя

този век, пренаситен ефирно

и затрупан в оксидни огнища –

как убива и трови безспирно.

 

Искам само преди да угасне

тоз живот, Господ колкото дал е,

да се върна във детството ясно,

в онова, непослушното пале.

 

Да изтичам, ей тъй, без посока,

глътка въздух безплатно да взема,

та кръвта ми да кипне за скока

в тази мъничка, тъжна поема.

 

Искам пак да си върна момчето

в онова, пограничното село,

с ромоляща рекичка в дерето,

подир стадото с Пръвчо начело.

 

С планините, които опасват

като крепости древни къщята

и ливадите тучни и властни, 

гдето стъпките още личаха.

 

Нищо... Нищо от хората няма! -

тука старите вече измряха.

В неми улички - спомени само

и огнища - без въглени бяха.

 

Но пред мен те отново горяха,

тънък дим над оджаци се вие.

Моя мила, провесена стряха,

мойта жалост...  не знаете вие! –

 

в този град затъмнен от комини

и всред саждите кашлящи болно...

Безвъзвратно селцето замина

в път на запад, щастливо и волно.

 

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихове като неизбежно разпятие, като улица без изход и като тревожно махало, което се движи и нанася удари в диапазона от златото на детството до среброто в косите ... Че и след това! Поздрав и от мен!
  • Напълни ми сърцето с всички чувства от всевъзможни емоционални гами - от горчивата носталгия на човек, кръстосващ по пътищата на света със спомен за родината в сърцето - до възхищението пред поезията ти! Великолепие! Благодаря за удоволствието!
  • Много познати картини рисуваш, Иване!
    Да тъжни са...но и истински...
    Харесва ми и това, че обръщаш внимание и на други теми...не само на Любовта!
    Поздрав и от мен!
  • Горестен е стихът ти, Мъдри Човече!
    И аз съм израстнал в едно Троянско село.
    Така че...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??