Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
17.12.2022 г., 11:20 ч.  

Искам 

  Поезия » Философска
919 6 9

Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да  износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките
и чупливи души още спят.
И дете съм и в джоба на дънките
"Рила" нося си целия свят.
Носех думите, думите, думите
и съшивах си кръпки от тях...
За душицата...Слушах по-умните,
прави бяха. И аз остарях.
Искам ситното, ситното, ситното,
непотребно е вече почти.
Капандура, та с мене да литнете,
дънки "Рила" и джобче с мечти...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красе! Така е, Иржи. Весели празници!
  • Ми, не искаш много, Наде, само джобче с мечти, мечтай! Весели празници!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Прегръщам те, Наде. Докосна ме стихът ти и поривът ти за летене!
  • Охх Наде...де да можех пак да нахлузя дънките Рила🎈❤️
  • Искам винаги, винаги, винаги
    да летиш с твоите съкровени мечти!
    Нека никога, никога, никога
    животът за теб не горчи! 😊❤
  • Закачливка! Отиват ти талива палавнищици!
  • Чакам утрини, утрини, утрини
    да превърнат живота в мечти!
  • Интересно като замисъл и чудесно като изпълнение, Наде! Хубаво е да носиш целия свят в джобчето на детските си дънки, марка "Рила". Можехме го... Някога... А сега ни е тъжно за това отминало време. Но не трябва да спираме да мечтаем, защото трябва

    "Утринта ми с предчувствия бременна
    да износи мигът нероден."!!!💕
Предложения
: ??:??