И С К А М Д А Е З Л А Т Н А Е С Е Н
Безлюдно вече е полето,
дърветата са оголели,
оловносиво е небето
и ветрове са пощурели.
Събрала пъстрата си дрешка,
и Есента е отлетяла.
Неискана, но пък без грешка,
при нас пристига зима бяла.
Кога ли зимата през мене
и мойте двери ще разтвори,
от устни дъх ще да отнеме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация