Не, не искам сега
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води,
да крачат бавно по лицето
ситни капки от небето.
Да събирам в шепи спомени отминали,
да поливам с тях косите,
да не могат да ги видят повече очите.
Искам луната да ме осветява,
да потъна с нея във забрава.
Да протяга своите ръце към мен,
да танцува и тя
нежен танц на любовта.
А звездите тъй красиви,
безбройни, свенливи,
падащи да бъдат всяка нощ красива.
И да не усещам,
че душата вътре, надълбоко,
мрачна, тъжна е и сива.
2007
© Радена Всички права запазени