Искам лято, жълто като ирис
на новоизлюпена звезда,
с още непокътнат, парещ мирис
на качил адреналин вулкан.
Искам лято, тежко като дума,
хвърлена през гладкия ми бряг,
заличила с равнодушна гума
всяка лекомислена вълна.
Искам лято, кръгло като хапче
да го глътна - ей тъй наведнъж,
та дано тогава спре да плаче
Джени в прецъфтялата ми ръж.