Коварна пустота в небето грее
и глухо птици безхлебни стенат,
в гори от облачни дървета натежали.
И пак трепери мокрото крило на гълъб,
и в улиците тъжни никнат алчни тръни,
издигат стан, изправят се нахални,
и жадно похищават крехката надежда,
опряла колебливо прашния ни праг.
За кой ли път, отново кръстопът е
и бялото и черното така се сливат,
че даже птиците небесни са безсилни,
да полетят на воля в простора,
прерязан от изкуствени прожектори,
които с човешка дива злоба,
избождат нежните очи на светлината земна.
И коленичила в олтара, аз моля се сега,
О,Боже, ти могъщ, велик, всесилен,
слез при нас и завещай ни простотата,
на истината тъй преходна и тъй вечна
и пресътвори небето и земята,
да станат рай в сърцето ти голямо.
И не с ябълка и не от глина,
от Божията плът и кръв отново ти създай ни,
та да възкръсне светлото начало в душите земни,
и да пресекне злобата в сърцата ни окаменели.
И чак тогава възвиси се горе нависоко,
където истината е една и свята,
и с усмивка ни предай на ветровете идни.
И нека вековете да ни проверяват,
и нека крият всякакви капани,
ще бъде всичката им мощ напразна,
защото, защото, Боже, ще сме истински.
.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени