Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред
и сълзите си искам да скрия
от света, пълен с хора безчет,
все вървя и със длани ги трия.
Устремена съм, ето пристигам
тук до милия, Дунавски бряг,
единение тука намирам
в самотата - приятел и враг. ...