Голата истина трепереше в ъгъла
с дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето,
плющеше студен есенен дъжд.
Пустееха улици, къщи и дворове,
приспали цветята за зимния сън.
И моите мисли бездомни се скитаха,
поспираха бавно под всеки фенер.
После намятаха палтото си старото,
и бавно вървяха на крачка пред мен. ...