19.11.2008
Веднъж вървях си по една пътека
и срещнах тебе, беше интересен,
в мен потърси си безименна утеха
понякога с часове ме гледаше унесен...
Веднъж поисках истината да ти кажа,
но някакси неправилно ти я поднесох
и ти реши от мен да се откажеш
като от омръзнала ти вече песен
Е да, от истината някога боли,
ала приятелите, само те я казват,
но по- добре от истини сърцето да кърви,
отколкото с лъжи безброй да те наказват...
© Erato Eratova Всички права запазени