9.03.2018 г., 20:06 ч.

Истини по никое време 

  Поезия » Друга
776 7 17

Романтичната част от душата

се нуждае от баня и книга.

Много дълго стоя в нищетата.

Време беше да кресне:”Я стига!”

 

Стресна някаква мисъл бездомна

и извади на светло тъгата ѝ.

Беше счупила пълната стомна.

Бе посипала с пепел водата ѝ.

 

Мина някакъв юноша бледен

и се спъна в проклетата нужда.

Бе я чакал, бълнувал бленувал.

Беше чел що е истинска жажда,

 

Заболя го. Извика. Събуди се,

а сърцето му - цялото в пяна.

Чисто, бие и свети, та дрънка,

но живее в лъжа и измама.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??