Истинска

Образ, отразяващ се в студеното стъкло,

образ, непознат на човешкото лице,

образ от болката скрит,

образ на нечий стих...

В сълзи обляна самотна душа,

незнайно погубена детска мечта...

Секунда след секунда животът се руши..

Пагубна болка те тласка към край...

А всички се взират във визията смешна,

навярно не знаят колко боли...

а тя зад маската се крие,

сълзите спотайва,

побягва назад, но късно е вече...

Истината далеч се спотаява,

лъжата владее нейния живот...

... И да бъде истинска сега тя се страхува...

Момент... Почакай... Спри този живот...

Не може така, не трябва така...

Усмивката трябва да бъде истинска...

Сърцето боли, но те не разбират...

Присмиват се гадно, без жалост, без смисъл...

Не знаят те как силно кърви...

Обръща тя гръб на живота нещастен...

И край... Не може така... Не трябва така...

Те, сълзите, те трябва да бъдат истински...