Искате ли сега

да ви разкажа история една

за смел народ

със страшно труден живот?

Аспарух началото слага

като със славяните клетва полага.

И хан Тервел своята следа оставил –

Мадарския конник той направил.

Известен е Крум със законите страшни,

писани в книгите стари и прашни.

Хан Омуртаг е владетел умен –

с Византия сключва мир разумен.

И ето, че княз Борис І дойде

и християнството той прие.

Цар Симеон Велики престола заел

и важни реформи провел.

Византия няколко пъти той победил,

но и книжовността развил.

Но пък надвиснала нова беда.

Появата на богомилството била тя.

При цар Иван Владислав България пада

и Византия я побеждава.

За 167 години сме покорени,

но българите не могат да бъдат сломени.

Появяват се Асеневци двамина

и за народа свобода пак има.

Цар Калоян короната сложил

и в църковния въпрос силите вложил.

Но Византия пада.

Латинската империя се появява.

Иван Асен ІІ България утвърждава,

като Тодор Комнин побеждава.

Ивайло „добрият цар” става,

но положението не подобрява.

Теодор Светослав татарите отстранява,

но пък в голяма криза попада.

Цар Михаил ІІІ Шишман с Византия се споразумява,

ама Сърбия го изиграва.

Иван Александър стабилност в страната установява

и дълго той управлява.

С османците първи се среща. Разбира добре

каква заплаха представляват те.

Но „тривластието” се появи

и българите раздели.

Така през 1396 България пада

и за 500 години ние нямаме държава.

Но със скръстени ръце българите не стоят

и срещу османците вървят.

Къде със сила, къде със хитруване,

ние запазваме нашето съществуване.

Но 1762 година дойде.

„История славянобългарска” Паисий създаде.

През 1835 на българските деца

ново  светско училище дадоха богатите лица.

Едва през 1870 българите съумяват

Екзархията самостоятелна да направят.

Но ето, че Раковски се роди

и за свободна държава живота си дари.

В Първа легия се появи народният герой,

който имаше лица безброй.

И Левски, и Дякон, и Апостол,

И търговец, носещ сол...

Създаде в страната комитети безброй.

Подготвяше страната за решаващ двубой.

Христо Ботев, геният ни клет,

оглави българския комитет.

За въстание удари час.

Време беше българите да надигнат глас.

Със събитията от април

никой не се е примирил.

Че с Априлското въстание

ние показахме нашето самосъзнание.

Русия тука се намеси

и като крило над народа се надвеси.

България със скръстени ръце не стоя –

децата й се биха за нейната свобода.

Но след победата политика се намеси

и спаси турските интереси.

Така  бяха разделени брат от брата,

майка – от децата.

1885 българите се решиха,

най-после се обединиха.

Следват много политика и много интриги,

но това го пише в дебелите книги.

И вече трета българска държава

своята независимост отстоява.