Зимата, със ледени копита,
обикаля сгушеното село,
а виелиците, лютата й свита,
танцуват диво, като полудели.
Драска с нокти, ятагани зли,
по вратите на затворените къщи.
Гледа алчно през прозорците с очи
и на огъня в огнищата се мръщи.
Тя жадува за човешка плът -
Сърца и кръв във камък да превърне.
Дебне над едининствения път
със надежда пътник там да зърне... ...